Как се определят цените на екотаксите, които се заплащат на ПУДООС?
Продуктовите такси, постъпващи в ПУДООС, са определени с висок размер като вид екотакси, стимулиращи задължените лица да се включат в колективни или индивидуални системи за изпълнение на цели. Те са фиксирани нормативно в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.
Продуктовите такси се дължат, когато пускащото на пазара лице:
- НЕ ЧЛЕНУВА в организация по оползотворяване (ООп), т.е. не е част от колективна система за изпълнение на цели;
- НЕ ИЗПЪЛНЯВА целите индивидуално, т.е. не е организирало индивидуална система за изпълнение на цели.
В някои случаи продуктовите такси имат санкционен характер и се налагат заради определено неправомерно поведение на задължените лица.
Такива са следните случаи:
- Лицата, членуващи в ООп, не ѝ заплатят уговореното възнаграждение;
- Лицата, членуващи в ООп, не ѝ предоставят информация относно количествата продукти, пуснати на пазара;
- Лицата, членуващи в ООп, са отчели към нея по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.
Размерът на този вид екотакси (продуктови такси) следва да бъде достатъчно голям, но и да надхвърля обикновените разходи за изпълнение на цели, тъй като изпълнява функцията на икономически инструмент, който стимулира задължените лица да играят активна роля и да се включат в колективни или в индивидуални системи за управление на отпадъците.
Как се определят цените на екотаксите след 2020 година?
На 14 юни 2018 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувана Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския парламент и на Съвета, която изменя Рамкова директива 2008/98/ЕО относно отпадъците и е част от законодателния пакет на ЕС за кръговата икономика (по нататък наричана Директивата).
През 2021 г. със Закона за управление на отпадъците са транспонирани основните изисквания на Директивата, а с отделните наредби за МРО – всички специфични изисквания на законодателния пакет на ЕК за кръговата икономика.
Ревизираното европейско законодателство за отпадъците определя нови цели за рециклиране и задължителни РОП системи (например за всички опаковки, а не само за битовите), които трябва да бъдат въведени до 31 декември 2024 г., както и хармонизирани минимални изисквания за тях с цел намаляване на различията между държавите членки.
Директивата въвежда ново определение за система за РОП, пренесено в ЗУО, според което
„схема за разширена отговорност на производителя“ е набор от мерки, предприети с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък.
В позоваване 14 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/851 се уточнява, че това задължение може да включва и организационна отговорност и отговорност за допринасяне за предотвратяването на образуването на отпадъци, както и за многократната употреба и рециклиране на продуктите.
За определяне на екотаксите в разширената отговорност на производителя се въвеждат следните основни правила:
Покриване на разходите за управление на отпадъците
Екотаксите следва да покриват следните разходи по управление на отпадъците от продуктите, които производителят пуска на пазара:
- Разходите за дейностите по разделно събиране на отпадъци и тяхното последващо превозване и третиране, включително третирането, което се изисква за постигане на целите за управление на отпадъците, при отчитане на приходите от повторната употреба, от продажбата на вторичните суровини от тези продукти и от непотърсени депозитни такси;
- Разходите по предоставянето на подходяща информация на притежателите на отпадъци (за мерките за предотвратяване на отпадъци, центровете за повторна употреба и подготовка за повторна употреба, системите за обратно изкупуване и др.);
- Разходите по събирането на информация и докладването на данни за отпадъци съгласно нормативните изисквания.
Екомодулиране на екотаксите
Екотаксите се модулират по отношение на отделни продукти/групи сходни продукти, като се отчита тяхната устойчивост, пригодност за ремонтиране, пригодност за повторна употреба и рециклиране, както и наличието на опасни вещества.
Така се възприема подход, основан на жизнения цикъл – т.нар. екомодулиране на таксите, което се въвежда по преценка и ако е възможно.
Практиката показва, че екомодулацията работи много добре там, където има въведена РОП система без конкуренция.
Екотаксите са определени по разходноефективен начин
Това означава, че те не следва да надвишават разходите за предоставяне на услугите по управление на отпадъците.
Условието е тези разходи да се определят по прозрачен начин между всички заинтересовани лица и да бъдат възможно най-точни.
Пример за такива такси са диференцираните такси според разходите за третиране.
Параграф 2 на член 14 от Директивата предвижда възможност държавите членки да решат, че разходите за управление на отпадъците ще се поемат частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да поделят помежду си тези разходи.
Друга новост, която въвежда Директивата, е, че екотаксите, плащани от производителите за продадена единица или за тон продукти, пуснати на пазара, следва да бъдат обявявани от организациите.
Това са основните правила, които определят условията за определяне на екотаксите, които са пренесени в действащото законодателство, а именно в Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.