„Екотаксите“ по своята същност са следствие от въвеждането на европейския принцип за „разширена отговорност на производителя“, който се транспонира чрез няколко европейски директиви в българското законодателство по отношение на различни масоворазпространени отпадъци (МРО).

Задължителната отговорност на производителя произтича от следните европейски директиви относно:

отпадъците от електрическо и електронно оборудване
батериите и акумулатори;
излезлите от употреба моторни превозни средства

Директивата за опаковките също индиректно се позовава на този принцип, като изисква от държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират създаването на системи за събиране и рециклиране на отпадъците от опаковки.

Допълнителните потоци отпадъци, които се идентифицират с въведени подобни системи на територията на ЕС включват гуми, отработени масла, отпадъци от строителството и разрушаване, лекарства и медицински отпадъци, текстил, пластмасови торбички, вестници.

Идеята за въвеждането на този принцип идва като естествена необходимост за постигане на развиващите се екологичните цели на обществото. Част от останалите съществуващи принципи по това време, като принципът на „превенцията“ и принципът „замърсителят плаща“, се оказват недостатъчни за постигане на целите в сферата на опазване на околната среда.

Основната причина за въвеждането на екотаксите е да покрият разходите, произтичащи от пусканите на пазара продукти, когато те станат отпадъци. За новата концепция за първи път споменава Томас Линдхвист, професор в университета Лунд в Швеция, през 1990 г. обяснявайки идеята, а именно принципът прехвърля отговорността за справяне с отпадъците, на производителите на продуктите.

Така, на практика разходите за събиране и третиране на отпадъците се инкорпорират в цената на продукта, което от своя страна цели, производителите да подобрят жизнения цикъл на своите продукти във фазата на превръщането им в отпадък.

С времето този механизъм доказва, че е ефективен инструмент за управление на отпадъците за различни потоци от отпадъци и може да помогне за отклоняването на отпадъците от депата. Освен това, принципът е свързан пряко и с йерархията на отпадъците и допринася за увеличаване на количествата отпадъци, които се третират с преимущество спрямо депонирането.

„Екотакса“ е термин, наложил се в практиката, но несъществуващ в българското законодателството по отношение на управление на отпадъците. Той е резултат от прилагането на разширената отговорност на производителя, като в случаите:

когато тази отговорност се реализира пред Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), е под формата на заплащане на продуктова такса на ПУДООС, а
когато се реализира пред колективна система на производители и вносители (т.нар. организация по оползотворяване) – е под формата на вноска съгласно договорно възнаграждение с организацията.

Ето защо, когато става въпрос за „екотакси“ следва да се прави разлика между продуктови такси, заплащани на ПУДООС и вноски, заплащани на организации по оползотворяване.

Първият вариант не е класическо прилагане на принципа за разширена отговорност на производителя – продуктови такси съществуват и се заплащат още от 2001 г. по отношение на излезлите от употреба гуми и излезлите от употреба моторни превозни средства, без да са обвързани с конкретно изпълнение на задължения и цели за събиране и оползотворяване, в т.ч. рециклиране.

За втория вариант, е налице хипотеза на класически случай на прилагане на принципа за разширена отговорност на производителя, при който, производителите и вносителите заплащат на организация по оползотворяване вноска/екотакса/договорно възнаграждение, когато сключат договор с нея, съгласно който тя поема отговорността за изпълнение на ангажиментите им за управление на съответния отпадък и постигане на нормативно заложените цели за събиране и третирането му.

Продуктови такси, които се заплащат в ПУДООС за пуснатите на пазара гуми в България се въвеждат през 2001 г., а концепцията за разширена отговорност на производителя за излезлите от употреба гуми, въведена през 2011г. не е резултат от транспониране на европейска директива, и е форма на предприемане на мерки от страна на държавата за организирането на система за събиране и оползотворяване на този отпадъчен поток на територията на страната. В следствие на въвеждането ѝ, е дадена възможност на производителите и вносителите да се организират в системи (колективни или индивидуални) и по този начин да изпълняват цели за събиране и оползотворяване на излезли от употреба гуми, като това ги освобождава от задължението да заплащат продуктови такси в ПУДООС.

В резултат на прилагането на мерки за разширена отговорност на производителя на национално ниво се изгражда система за събиране и оползотворяване на излезли от употреба гуми, която е устойчива и последователна. Ежегодно в страната се увеличават количествата излезли от употреба гуми, които се събират и третират, и се отклоняват от депата, като прогреса в тази посока е виден след 2011г. и към 2016 г., по данни на Изпълнителната агенция по околна среда, на национално ниво вече се оползотворяват 84, 19 % и се рециклират и регенерират 68,98% от отпадъчните гуми.

Основните причини за въвеждане на екотаксите

Основните причини за въвеждането на екотаксите са:

Необходимост от осигуряване на ресурс, в т.ч. финансов, за справяне с отпадъците съобразно йерархията на отпадъците, и ресурс за изпълнение на нормативно заложените цели за събиране и рециклиране на отпадъци, и съответно отклоняването им от депата, при условията на прозрачност и контрол за спазване на високи екологични стандарти и изисквания;
намаляване на депонирането на отпадъци, опазването на природните ресурси, увеличаване на рециклирането и насърчаване на по-екологосъобразен и устойчив дизайн на продуктите, като разходите за това се поемат от производителите и вносителите;
вменяване на отговорността за справяне с отпадъците върху производителите на продукти, в т.ч. и въздействието на техните продукти върху околната среда през целия жизнен цикъл на продукта и всички негови фази – от идейната концепция и избора на материали за продуктите, през същинския производствен процес, и последващите фази при употребата и образуването на отпадък надолу по веригата до връщането му обратно в икономиката под формата на материал;
създаване на условия за организиране на системи на производители и вносители: колективни и индивидуални, за управление на отпадъци;
допринася за отделянето на производството на продукти и отпадъците от икономическия растеж;
насърчаване ефективно управление на отпадъците по отношение на разходите и ресурсите;
транспониране на европейско законодателство и прилагане на мерки за постигане на цели в сферата на околната среда, в изпълнение на европейски изисквания и политики;

Ефикасността на този модел е доказана: от въвеждането на концепцията и екотаксите през 2004 г. на национално ниво до сега, количествата разделно събрани отпадъци и процентите рециклирани материали са увеличени многократно, които на практика води до спестяване на публични разходи за управление на отпадъците и спомага за отделянето на управлението на отпадъците от икономическия растеж.

Кои страни ги въвеждат първи?

Германия е първата държава-членка от ЕС, която въвежда разширена отговорност на производителя през 90-те години. Отпадъкът, за който го въвежда са опаковките. Поетапно и други държави-членки, като Белгия, Холандия и Франция, въвеждат подобен механизъм относно отпадъците от опаковки, като се разпространява и за други МРО: излезли от употреба моторни превозни средства, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване.

В България, за първи път, разширена отговорност на производителя се въвежда през 2004 г. в тогава действащия Закон за управление на отпадъците, по отношение на лицата, пускащи на пазара продукти, след употреба на които се образуват МРО. Първият МРО, за който се въвежда този принцип, са отпадъците от опаковки, като през 2004 г.

Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки задължава производителите, вносителите и дистрибуторите на опаковани стоки да участват активно в процеса по третирането на отпадъците от опаковки, образувани от тях и да изпълняват цели за оползотворяване и рециклиране. Целите се изпълняват поетапно, стартирайки през 2004 г. със задължения за оползотворяване на определен процент отпадъци от опаковки, през първите две години, и въвеждайки цели и за рециклиране през следващите години.

По подобен начин през следващите няколко години навлизат системите за разширена отговорност на производителя и за други видове масово разпространени отпадъци, които са следствие от развитието на европейската политика в тази посока, и съответно ангажиментите на страната да транспонира европейски директиви в сферата на управление на отпадъците.

Хронологично са въведени системи за отговорност на производителя за:

излезли от употреба моторни превозни средства
негодните за употреба батерии и акумулатори
отработените масла
електрическо и електронно оборудване
излезли от употреба гуми

Към момента РПО за опаковки съществува в следните държави:

Австрия
Белгия
Франция
Испания
Германия
Ирландия
Кипър
Люксембург
Португалия
Швеция
Гърция
Латвия
Малта
Сърбия
Израел
Холандия
Полша
Македония
Босна