Как се определят цените на екотаксите, заплащани на организации по оползотворяване?
Екотаксите, заплащани към организациите по оползотворяване (ООп) в резултат на прилагане на принципа за разширена отговорност на производителя (РОП), се наричат още възнаграждения, вноски или договорни възнаграждения.
Екотаксите са дължими по силата на сключени договори с посочените организации. По тази причина определянето им е оставено на свободата на договаряне между съответните страни съгласно в съответствие с принципа за свободата на договаряне (чл. 9 от Закона за задълженията и договорите).
В законодателството има няколко основни разпоредби, които дават насоки как се формират този вид екотакси. Отделно от това могат да се извлекат и няколко основни критерия, произтичащи индиректно от нормативната уредба, които в обобщен вид могат да бъдат представени както следва
Отделно от това могат да се извлекат и няколко основни критерия, произтичащи
индиректно от нормативната уредба, които в обобщен вид могат да бъдат представени
както следва:
- Покриване на разходите за изпълнение на целите, определени по прозрачен начин и ненадвишаващи разходите за предоставяне на услугите по управление на отпадъците.
- Екомодулиране – модулиране на отделните продукти или групи от сходни продукти, при което се отчита тяхната устойчивост, пригодност за рециклиране и наличието на опасни вещества в тях, като размерът на възнаграждението не надвишава разходите, необходими за предоставяне на услугите по управление на отпадъците по разходноефективен начин.
- Ограничаване до размера на продуктовата такса и конкурентното начало.
Покриване на разходите за изпълнение на целите
На практика това е основният и най-важен критерий за определяне на екотаксите, заплащани от организациите.
В основата му стои идеята, че екотаксите трябва да покриват поне разходите за изпълнение на целите – т.е. за събиране, транспортиране, предварително третиране, оползотворяване, в т.ч. рециклиране на масово разпространени отпадъци (МРО), които се образуват при пускането на пазара на даден продукт.
Изводът за това може да се направи от определението в § 1, т. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според който „Схема за разширена отговорност на производителя“ е набор от мерки, предприети с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък.
В допълнение чл. 7, ал. 5 от ЗУО определя, че: Отговорността за организиране управлението на масово разпространени отпадъци се поема от производителя на продукта, в резултат на чиято употреба се образуват
отпадъците. Разпоредбата на чл. 14, ал. 9 от ЗУО дава насока, че разходите на ООп следва са се определят по прозрачен, разходноефективен начин и да не надвишават разходите за предоставяне на услугите по управление на отпадъците.
Съответните разходи, които се обезпечават от членовете на ООп, и критериите за определяне на възнаграждението към ООп се определят с наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО и включват най-малко:
- Разходите във връзка с дейностите по разделно събиране на отпадъци и тяхното последващо превозване и третиране, включително за постигането на определените в наредбите за МРО цели, и разходите за инвестиции в поддържане и развитие на системите за разделно събиране
- Разходите по събирането на информация и докладването на данни и извършване на одити
- Разходите за образователни кампании, информационни дейности и популяризиране на разделното събиране.
Екомодулиране на екотаксите
Съгласно чл. 14, ал. 11 от ЗУО наредбата за съответния МРО определя и случаите, в които възнагражденията, заплащани от членовете на организацията по оползотворяване, се диференцират по различни критерии.
Примерните критерии могат да бъдат по отношение на отделните продукти или групи от сходни продукти и могат да отчитат:
- тяхната устойчивост
- пригодност за ремонтиране
- пригодност за повторна употреба и рециклиране
- наличието на опасни вещества.
Екомодулирането на възнагражденията към ООп се прави с цел стимулиране на производството и пускане на пазара на устойчиви и дълготрайни продукти, които, когато излязат от употреба, са лесни за последващо третиране, с цел тяхното по-бързо и безпрепятствено влагане обратно в икономика.
Ограничаване до размера на продуктовата такса
Става дума за размера на продуктовата такса, заплащана в ПУДООС за всеки продукт, в резултат на чието пускане на пазара се образува МРО.
Тази продуктова такса е нормативно фиксирана за отделните видове продукти в приложения от № 1 до № 8 включително към Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.
Дължи се само един от двата вида екотакси – продуктова
такса или възнаграждение към ООп
Критерият оказва значително влияние върху определянето на екотаксите от страна на организациите, макар да не е нормативно задължителен. Правилото, което ООп спазват, е, че размерът на продуктовата такса за даден вид продукт, която е фиксирана нормативно, е таванът на заплащаната към тях екотакса.
Те определят възнаграждение, което е под нейната стойност. Това е така, защото, ако определят по-голям размер, задължените субекти ще предпочетат да заплатят фиксираната продуктова такса на ПУДООС, тъй като им е предоставена свобода да изберат къде да се включат и на кого да заплатят екотаксата – на организация или на ПУДООС.
Това от своя страна стои в основата на конкурентното начало (разгледано по-долу), въз основа на което са изградени организациите.
Конкурентно начало
ООп, независимо от продукта, за който се отнасят – масла, гуми, ЕЕО и т.н. – съществуват и работят въз основа на принципа на конкурентното начало. Така на практика екотаксите, заплащани на организациите, винаги са под размера на продуктовите такси, фиксирани за ПУДООС.
Същевременно ООп се конкурират помежду си, което осигурява изпълнението на целите при максимално ниски разходи.
Принципът на конкурентното начало е въведен с последното изменение на Рамковата директива за отпадъците чрез законодателния пакет на Европейската комисия за кръгова икономика, който е транспониран в националното законодателство.