Екотаксите, които се заплащат на организациите по оползотворяване, в резултат на прилагане на принципа за разширена отговорност на производителя (РОП), се наричат още възнаграждения, вноски, договорни възнаграждения.

Тъй като те се дължат по силата на договори с тези организации, то определянето им е оставено на свободата на договаряне на съответните страни, в съответствие с принципа за свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД). В законодателството няма изрични разпоредби за това как се формира този вид екотакси, но могат да се извлекат няколко основни критерия, произтичащи индиректно от нормативната уредба и, които обикновено се спазват.

Обобщено тези критерии са: покриване на разходите за изпълнение на целите, ограничаване до размера на продуктовата такса и конкурентното начало, и са описани по-долу.

Покриване на разходите за изпълнение на целите

На практика това е основният и най-важен критерий за определяне на екотаксите, които се заплащат на организациите. В основата му стои идеята, че екотаксите трябва да покриват поне разходите за изпълнение на целите, т.е. за събиране, транспортиране, предварително третиране, оползотворяване, в т.ч. рециклиране на МРО, които се образуват от пускането на пазара на даден продукт. Изводът за това, може да се направи от определението в § 1, т. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), според което РОП е:

„екологичен принцип, прилаган като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт чрез въвеждане на задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл и по-специално за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.“

В допълнение чл. 7, ал. 5 ЗУО определя че: „Отговорността за организиране управлението на масово разпространени отпадъци се поема от производителя на продукта, в резултат на чиято употреба се образуват отпадъците….“.

В някои наредби за МРО съществуват изрични разпоредби за определяне на екотаксите (за гуми, за опаковки), а други го предполагат. Например според чл. 26, ал. 1 Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми:

„За изпълнение на задълженията си за събиране и оползотворяване, в т.ч. регенериране и/или рециклиране, на ИУГ организацията по оползотворяване определя възнаграждение, което се заплаща от лицата, които пускат на пазара гуми, сключили договор с организацията.“

Видно от обхвата на одиторските доклади за изпълнение на целите на даден вид организация (гуми, масла, ЕЕО, опакови и т.н.), може да се направи извод за това какво обикновено включват тези разходи. Например, в случая за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), това са разходите на организацията по оползотворяване за предходната година за изпълнение на задълженията за постигане на целите за разделно събиране, рециклиране, оползотворяване, в т.ч. за:

закупуване на съдове, техника и съоръжения за разделно събиране на ИУЕЕО и на компоненти, материали и вещества от него;
изпълнение на договорите с подизпълнителите за събиране, рециклиране и оползотворяване на ИУЕЕО, както и с тези с кметове на общини.
провеждане на информационни кампании и разработване на информационни материали, насочени към индустрията, домакинствата и учебните заведения – тези разходи трябва да са минимум 5% постъпилите екотакси в организацията;
изпълнение на други мерки и дейности, предвидени в програмата за управление на дейностите по отпадъците на организацията.

В случая с излезлите от употреба гуми (ИУГ) екотаксите покриват разходите и придобитите активи от организацията по оползотворяване за предходната година за изпълнение на целите, в т.ч. разходи за:

дейности по съхранение и последващо третиране на ИУГ; транспортни разходи; наеми на площадки за съхранение и последващо третиране; придобиване на ИУГ от търговски обекти и пунктове; наемане на транспортна техника и съоръжения за предварително третиране;
осигуряване на съдове, транспортна техника, съоръжения и друга техника за предварително и последващо третиране на ИУГ;
изграждане на площадки за последващо третиране на ИУГ;
провеждане на информационни кампании и разработване на информационни материали с посочване на отделните разходи;
изпълнение на други мерки и дейности, предвидени в програмата за управление на дейностите по отпадъците;
разходите, свързани с административно-управленската дейност, за възнаграждения и осигуровки на персонала;

Конкретно в Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване (НИУЕЕО), са въведени изисквания, несъществуващи за другите видове МРО, които определят и други специфични индиректни правила, които трябва да се спазват при определянето на екотаксите, а именно:

размерът на възнаграждението не трябва да превишава най-точната оценка на действителните разходи за разделно събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, подготовката за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на ИУЕЕО, в т.ч. за изграждане на система за разделно събиране на ИУЕЕО и за изпълнение на целите (чл. 19);
в случаите на изнасяне/износ извън страната за третиране в чужбина, необходимите анализи и проверки, включително разходите за съхранение на използвано ЕЕО, за което има съмнения, че представлява ИУЕЕО следва да се включат при формиране на екотаксата; (чл. 15);
разходите за събиране на т.е. т.нар. историческите отпадъци (ИУЕЕО извън бита, което не е маркирано) не се включват във формиране на екотаксата – те са за сметка на притежателите му (чл. 38, ал. 4). В случай, че пускащите на пазара имат договорни задължения с притежателите, и приемат от тях обратно в магазините си оборудване или съществуват други взаимоотношения с тях, то те следва да ги заплатят допълнително на организацията.
разходите за събиране на ИУЕЕО извън бита, което е маркирано, се включват в определянето на екотаксата (чл. 38, ал. 3). В случай, че тези разходи не са включени, съответният производител и вносител, чието оборудване е излязло от употреба следва да осигури финансирането на неговото разделно събиране, транспортиране, съхраняване, предварително третиране, рециклиране и оползотворяване, като напр. да заплати допълнително възнаграждение на организация по оползотворяване.

Ограничаване до размера на продуктовата такса

Става въпрос за размера на продуктовата такса, заплащана в ПУДООС, за всеки продукт, в резултат на пускането на пазара на който се образува МРО. Тази продуктова такса е нормативно фиксирана за отделните видове продукти в Приложения от № 1 до № 9 в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.

Дължи се само един от двата вида екотакси:

или продуктова такса
или възнаграждение към организация по оползотворяване.

Критерият оказва значително влияние върху определянето на екотаксите на организациите, макар и да не е нормативно задължителен. Правилото, което спазват организациите при определяне на екотаксите, е че размера на продуктовата такса за даден вид продукт, която е фиксирана нормативно, е тавана на заплащаната към тях екотакса, и те определят възнаграждение под нейната стойност.

Това е така, защото ако определят по-голям размер, задължените субекти ще предпочетат да заплатят фиксираната продуктова такса на ПУДООС, тъй като им е предоставена свобода да изберат къде да се включат и на кого да заплатят екотаксата: на организация или на ПУДООС. Това стои от своя страна в основата на конкурентното начало възоснова, на което са изградени организациите и което е разгледано по-долу.

Конкурентно начало

Организациите по оползотворяване, независимо от продукта, за който се отнасят – масла, гуми, ЕЕО и т.н. – съществуват и работят въз основа на принципа на конкурентното начало и на практика са конкуренти по между си.

Така на практика екотаксите, заплащани на организациите са винаги под размера на продуктовите такси, фиксирани за ПУДООС, и същевременно се конкурират по между си, което осигурява изпълнението на целите при възможно най-ниските разходи за това – принцип, който съществува нормативно само за ИУЕЕО, и който е въведен едва с последното изменение на Рамковата директива за отпадъците, чрез законодателния пакет на ЕК за кръгова икономика, и който предстои да бъде транспониран в националното законодателство.