Екотаксите се делят на видове според критериите, посочени по-долу:

СПОРЕД СУБЕКТА, ПРИ КОЙТО ПОСТЪПВАТ:

Продуктови такси –това са екотакси под формата на продуктови такси, които се внасят по сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС);
Договорни възнаграждения – това са екотакси под формата на възнаграждения към организации по оползотворяване, които се внасят по сметка на организацията.

Продуктовите такси се дължат въз основата на нормативен акт, това е Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (Наредбата за продуктова такса), която е приета на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Тази продуктова такса се счита за включена в продажната цена на съответния продукт, на основание чл. 3, ал. 4 от Наредбата за продуктова такса.

Продуктовата такса се заплаща еднократно за количествата продукти, пуснати на пазара през предходния месец, като в платежния документ за внасяне на продуктовата такса по сметка на ПУДООС се вписват определени реквизити в зависимост от вида на продукта:

за какъв продукт, количество и период се заплаща продуктовата такса;
номерът на рамата и номерът на двигателя на съответното МПС;
кодът на гумите и/или гумените вериги;
кодовете на опаковката;
кодът на батериите и акумулаторите;
кодът на маслата.

Лицата, които пускат на пазара на Република България продуктите, могат отделно да показват на крайните потребители размера на продуктовата такса, включена в продажната цена.

Възнагражденията към организациите по оползотворяване от своя страна, се дължат въз основа на договор с тази организация. Освен въз основа на този договор, основанието за заплащането се определя в съответната наредба за съответния продукт, за който се дължат.

Всяка наредба за определен вид продукт и МРО определя специфичните условия за заплащане на договорното възнаграждение, като общото между всички е, че възнаграждението следва да покрива разходите на организациите, свързани с изпълнение на целите за събиране, транспортиране, повторна употреба, рециклиране, и крайно обезвреждане на отпадъците, които са се образували в резултат на пусканите от тях на пазара продукти.

Правилото е, че винаги се дължи само един от двата вида екотакси: или продуктова такса, или възнаграждение към организация по оползотворяване.

Съществува, обаче и изключение от това правило, когато се дължат и двете екотакси едновременно. Това са случаите, определени в чл. 59, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗУО, а именно когато:

лицата, членуващи в организация по оползотворяване, не й заплатят уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара;
лицата, членуващи в организация по оползотворяване, са отчели по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.

В тези два случая освен договорното възнаграждение към организацията по оползотворяване, съответните лица, дължат и внасяне на пълния размер на продуктовата такса за съответния вид продукт: електрическо и електронно оборудване, масло, гуми, батерии и акумулатори, опаковки и др.

От това правило съществува и друг вид изключение по отношение пластмасови торбички за пазаруване, които са тънки (под 15 µm), и имат дръжки (т.е. способ за захващане): за тях се дължи единствено продуктова такса в ПУДООС, и законодателят не е предвидил алтернатива за заплащане на друг вид екотакса: договорно възнаграждение към организация по оползотворяване.

СПОРЕД ВИДА ПРОДУКТ, ЗА КОЙТО СЕ ДЪЛЖАТ:

за Гуми – за нови, регенерирани гуми и гуми втора употреба (външни, вътрешни и плътни) от видовете, използвани за: пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили; автобуси; камиони; мотоциклети; велосипеди; превозни средства и съоръжения за гражданското строителство, индустрията и авиацията; за селскостопански и горскостопански превозни средства и съоръжения; товаръчни машини и др., както и за гумени вериги, съгласно приложение № 1 от Наредбата за продуктова такса;
за Моторни превозни средства (МПС) – от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1, т. 2, букви „а“, „б“ и „в“ и т. 3, букви „а“, „б“ и „в“ от Закона за движение по пътищата съгласно приложение № 2 от Наредбата за продуктова такса;
за Опаковки – опаковани стоки и/или опаковъчен материал, когато се използва за опаковане на стоки на мястото на продажба;
за Пластмасови торбички за пазаруване – в т.ч. разградими при окисляване пластмасови торбички за пазаруване;
за Батерии и акумулатори – включително вградените в електрическо и електронно оборудване;
за Масла;
за Електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), като от теглото на ЕЕО, което изцяло или частично се захранва с батерии или с акумулатори, се изключва теглото на батерията или акумулатора.

В чл. 4 от Наредбата за продуктова такса се определят изключенията и продуктите, за които не се дължат продуктови такси.

СПОРЕД СУБЕКТА, КОЙТО ЗАПЛАЩА ЕКОТАКСИТЕ

От производители на продукти;
От вносители на продукти;
От лица, които въвеждат продукти на територията на страната от територията на друга ДЧ на ЕС;
Специфични – например за МПС от лицата, които ги внасят/въвеждат от друга държава – членка на ЕС, за лична употреба.

Лицата, които дължат екотаксите са тези, които пускат на пазара определените продукти, като за всеки вид продукт Наредбата за продуктова такса определя конкретните лица, които са задължени.

Кръгът на задължените лица, които трябва да заплащат продуктова такса се определя от §1, т. 3 § 1, т. 8 от ДР на Наредбата за продуктовите такси.

Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за продуктовите такси:

„Лица, които пускат на пазара на територията на Република България продукти по чл.3, ал.1″ са производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от територията на друга държава – членка на ЕС, или внасят от държава извън ЕС съответните продукти и ги предоставят на друго лице срещу заплащане или безплатно, и/или ги използват като част от търговска, производствена или професионална дейност с цел продуктът да бъде разпространен или използван на територията на Република България.“

Според § 1, т. 8 от ДР на Наредбата „Пускане на пазара“ е пускането на пазара на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на съответната наредба по чл. 13, ал. 1 ЗУО“. Всяка от тези наредби има индивидуална дефиниция за пускане на пазара, която обхваща определен кръг лица и допълнителни условия, които следва да се вземат предвид.