Договорни възнаграждения – екотаксите, внасяни под формата на възнаграждения към организации по оползотворяване (ООп)
Дължат се на основата на договор със съответната ООп.
Всяка наредба за определен вид продукт и МРО определя специфичните условия за заплащане на договореното възнаграждение.
Общото между всички е, че възнаграждението следва да покрива разходите на организациите, свързани с изпълнение на целите за събиране, транспортиране, повторна употреба, рециклиране и крайно обезвреждане на отпадъците, които са се образували в резултат на пусканите от тях на пазара продукти, както и че следва да е определено по прозрачен и разходноефективен начин.
Винаги се дължи само един от двата вида екотакси: продуктова такса или възнаграждение към ООп.
Има и изключение от това правило, когато се дължат едновременно и двете екотакси. Това са случаите, определени в чл. 59, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗУО, имащи санкционен характер, а именно:
- Когато лицата, членуващи в ООп, не са ѝ заплатили уговореното възнаграждение и/или не са ѝ предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара;
- Когато лицата, членуващи в ООп, са отчели по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.
В тези случаи освен договореното възнаграждение към ООп съответните лица дължат и пълния размер на продуктовата такса за съответния вид продукт.
Според субекта, който плаща екотаксите
- Производител на продукти
- Вносител на продукти
- Лице, което внася продукти на територията на страната от територията на друга държава – членка на ЕС.
Лицата, които дължат екотаксите, са тези, които пускат на пазара съответните продукти, като за всеки вид продукт Наредбата определя конкретните задължени лица.
Кръгът на задължените лица, които трябва да заплащат продуктова такса, се определя от § 1, т. 3 и § 1, т. 8 от ДР на Наредбата за продуктовите такси.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за продуктовите такси:
Лица, които пускат на пазара на територията на Република България продукти по чл. 3, ал. 1, са производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от територията на друга държава – членка на ЕС, или внасят от държава извън ЕС съответните продукти и ги предоставят на друго лице срещу заплащане или безплатно, и/или ги използват като част от търговска, производствена или професионална дейност с цел продуктът да бъде разпространен или използван на територията на Република България.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на Наредбата:
„Пускане на пазара“ е пускането на пазара на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на съответната наредба по чл. 13, ал. 1 ЗУО.
Всяка от тези наредби има индивидуална дефиниция за пускане на пазара, която обхваща определен кръг лица и допълнителни условия, които следва да се вземат предвид.